„Книга на песните“: Поемите, които оформиха китайската мисъл
„ Появил се от полята и уличките из Китай, този алманах от „ национални поеми “ поема функционалностите на ирония, дипломатичност и честен гид “, написа Мартин Кърн.
От времето на Античността насам няма различен текст, който да е оставил такова наличие, каквото има „ Книга на песните “. Това е първата китайска антология, а даже се приказва, че самият Конфуций е събрал триста песни от общо 3000, „ като е изчиствал дупликатите и е оставял единствено това, което приляга на ритуалите “. До угасването на Западната Хан династия (202-9 г.пр.н.е.) учебните заведения към Империалната академия Сонгсат, които предложили вариация от тълкования на всяка ария, били не по-малко от четири.
По същия метод, по който епичните текстове на Омир се почитат в западната цивилизация, „ Книга на песните “ е изиграла своята значима роля в сфери оттатък литературата, оставяйки трайна диря в китайската цивилизация. Сборникът е повлиял на образованието, политиката и публичния живот: по време на Античността, песните са били представени и рецитирани като закодирана връзка при дипломатически отношения; били са употребявани като подкрепящи тези на метафизичен аргумент; били са четени като коментар (най-често сатиричен) на исторически обстоятелства; и също по този начин са били преподавани за морално израстване.
Антологията произлиза от по този начин наречената „ Мао традиция “, която въплъщава една от четирите първи школи, и е разграничена на четири елементи: 160 Въздуха (guofeng), 74 Химна на Малкия двор (xiaoya), 31 Химна на Големия двор (daya), и 40 Песни на прослава (song). Песните на прослава принадлежат на Западна Жоу династия (1046-771 г.пр.н.е.) и се считат за едни от най-старите сегменти на антологията.
Тези къси химни са били изпълнявани за да се отдаде респект на предците на Жоу: мултимедийни актове, които предложили арома преживяване с изкушения като месо, зърна и алкохол; ритуална музика на барабани и камбани, духови и струнни инструменти; танци, които пресъздавали военните завоевания на предшестващата Шанг династия и тържествените химни, с които императорите Жоу възхвалявали своите предшественици и в подмяна молели за тяхната благословия.
Песните за прослава помагали да се откри ред в обществото. Да се уважава „ волята на Рая “, е принцип от забележителна значимост в китайската политика. За разлика от тях, Химните на двора са превъзходни, дълги истории за респект на династия Жоу; те служели като главен текст в политическата и културната памет на династията. Далеч по-предизвикателни са песните за Въздуха на областите, всяка обвързвана с по един от 15-те района по течението на Жълтата река в Северен Китай. Нито една от тези песни не споделя за миг от историята. Някои са подмамващо лесни за интерпретация на пръв прочит: ария за желанието, ария за раздялата на двама влюбени призори, митингът на фермер против корумпираните чиновници, тъгата на боец, който се разделя с дома, или тази на брачната половинка му, чакаща го на вятъра. Именно в тези песни човешките мисъл и страст намират повсеместен израз. Тук намират своето начало и всички въпроси на интерпретация.
Както никой различен текст от китайската древност, сборникът от песни оцелява заради полезността, която хората са му отдавали посредством две паралелни обичаи: едната е традицията на коментара и империалната система на проучване, а другата – тази на поетичната памет и мистерия.
Чрез лирика, ритуали и музика Конфуцианството се стреми към преподаване на тънкостите на морала – елементарно запаметяващи се под формата на песни, стиховете от „ Книга на песните “ пособия в основаването на правила на държание. Поезията, за разлика от стиховете на западната традиция, е анонимна и семпла на пръв прочит. Въпреки това под повърхността всяка поема е многопластова. До ден сегашен поемите и изключително Песни за Въздуха приказват чрез голям брой гласове. Приятната им двоякост е съдействала за тяхното оцеляване и е попречила опитите те да бъдат редуцирани до едно-единствено значение или известие.
Инфо: BBC
Превод: Анита Кацарска
От времето на Античността насам няма различен текст, който да е оставил такова наличие, каквото има „ Книга на песните “. Това е първата китайска антология, а даже се приказва, че самият Конфуций е събрал триста песни от общо 3000, „ като е изчиствал дупликатите и е оставял единствено това, което приляга на ритуалите “. До угасването на Западната Хан династия (202-9 г.пр.н.е.) учебните заведения към Империалната академия Сонгсат, които предложили вариация от тълкования на всяка ария, били не по-малко от четири.
По същия метод, по който епичните текстове на Омир се почитат в западната цивилизация, „ Книга на песните “ е изиграла своята значима роля в сфери оттатък литературата, оставяйки трайна диря в китайската цивилизация. Сборникът е повлиял на образованието, политиката и публичния живот: по време на Античността, песните са били представени и рецитирани като закодирана връзка при дипломатически отношения; били са употребявани като подкрепящи тези на метафизичен аргумент; били са четени като коментар (най-често сатиричен) на исторически обстоятелства; и също по този начин са били преподавани за морално израстване.
Антологията произлиза от по този начин наречената „ Мао традиция “, която въплъщава една от четирите първи школи, и е разграничена на четири елементи: 160 Въздуха (guofeng), 74 Химна на Малкия двор (xiaoya), 31 Химна на Големия двор (daya), и 40 Песни на прослава (song). Песните на прослава принадлежат на Западна Жоу династия (1046-771 г.пр.н.е.) и се считат за едни от най-старите сегменти на антологията.
Тези къси химни са били изпълнявани за да се отдаде респект на предците на Жоу: мултимедийни актове, които предложили арома преживяване с изкушения като месо, зърна и алкохол; ритуална музика на барабани и камбани, духови и струнни инструменти; танци, които пресъздавали военните завоевания на предшестващата Шанг династия и тържествените химни, с които императорите Жоу възхвалявали своите предшественици и в подмяна молели за тяхната благословия.
Песните за прослава помагали да се откри ред в обществото. Да се уважава „ волята на Рая “, е принцип от забележителна значимост в китайската политика. За разлика от тях, Химните на двора са превъзходни, дълги истории за респект на династия Жоу; те служели като главен текст в политическата и културната памет на династията. Далеч по-предизвикателни са песните за Въздуха на областите, всяка обвързвана с по един от 15-те района по течението на Жълтата река в Северен Китай. Нито една от тези песни не споделя за миг от историята. Някои са подмамващо лесни за интерпретация на пръв прочит: ария за желанието, ария за раздялата на двама влюбени призори, митингът на фермер против корумпираните чиновници, тъгата на боец, който се разделя с дома, или тази на брачната половинка му, чакаща го на вятъра. Именно в тези песни човешките мисъл и страст намират повсеместен израз. Тук намират своето начало и всички въпроси на интерпретация.
Както никой различен текст от китайската древност, сборникът от песни оцелява заради полезността, която хората са му отдавали посредством две паралелни обичаи: едната е традицията на коментара и империалната система на проучване, а другата – тази на поетичната памет и мистерия.
Чрез лирика, ритуали и музика Конфуцианството се стреми към преподаване на тънкостите на морала – елементарно запаметяващи се под формата на песни, стиховете от „ Книга на песните “ пособия в основаването на правила на държание. Поезията, за разлика от стиховете на западната традиция, е анонимна и семпла на пръв прочит. Въпреки това под повърхността всяка поема е многопластова. До ден сегашен поемите и изключително Песни за Въздуха приказват чрез голям брой гласове. Приятната им двоякост е съдействала за тяхното оцеляване и е попречила опитите те да бъдат редуцирани до едно-единствено значение или известие.
Инфо: BBC
Превод: Анита Кацарска
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ